С  дъжда

От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме ,заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.

Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.

Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.

Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата .

1975г.     Петя Дубарова

четени винаги с тъга!

да така е ,но за тебе имам една усмивка цветна :)))))))))))))))))))